Job 30

Сегашното бедствено положение е незаслужено

1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене,
чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;
2 защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им –
хора, чиято жизненост беше изчезнала?
3 От немотия и глад те бяха измършавели;
гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 между храстите късаха слез
и корените на хвойна им бяха за храна.
5 Бяха изгонени измежду хората,
които викаха след тях като след крадци.
6 Живееха в пукнатините на долините,
в дупките на земята и на скалите.
7 Ревяха между храстите.
събираха се под тръните;
8 безумни и безчестни,
те бяха изгонени от земята.
9 ^a А сега аз им станах песен,
още съм им и за поговорка.
10 ^b Гнусят се от мен, отдалечават се от мен
и не се свенят да плюят в лицето ми.
11 ^c Тъй като Бог е съсипал достолепието ми ▼

▼ 30:11 Или: разтегнал пояса ми.

и ме е смирил,
то и те се разюздаха пред мен.
12 ^e Отдясно въстават тези изроди,
тласкат краката ми
и приготвят против мене гибелните си намерения ▼

▼ 30:12 Или: пътища.

,
13 развалят пътя ми,
увеличават нещастието ми,
и то без да имат помощници.
14 Идват като през широк пролом;
гибелно се нахвърлят върху мен.
15 Ужаси се обърнаха върху мене;
като вятър гонят достолепието ми;
и благополучието ми премина като облак.
16 ^g И сега душата ми се излива в мене;
скръбни дни ме постигнаха.
17 През нощта костите ми се пронизват в мен
и жилите ми не си почиват ▼

▼ 30:17 Или: мъките ми не престават.

.
18 Само с голямо усилие се променя дрехата ми;
тя ме стяга, както яката на хитона ми.
19 Бог ме е хвърлил в калта;
и аз съм заприличал на пръст и прах.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш;
стоя – и Ти просто ме поглеждаш.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене;
с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;
22 издигаш ме, понасяш ме по вятъра
и ме стопяваш в бурята.
23 ⁱ Зная наистина, че ще ме докараш до смърт
и до дома, който е определен за всички живи.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка
или да нададе вик в бедствието си?
25 ^j Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден?
И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?
26 ^k Когато очаквах доброто, тогава дойде злото;
и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.
27 Червата ми кипят и не си почиват;
скръбни дни ме постигнаха.
28 ^l Ходя почернял, но не от слънцето;
ставам в събранието и викам за помощ.
29 ^m Станах брат на чакалите
и другар на щраусите.
30 ⁿ Кожата ми почерня на мен
и костите ми изгоряха от огън.
31 Затова арфата ми се измени в ридание
и свирката ми – в глас на плачещи.